На 14.11. 2024г. отбелязахме заедно Деня на толерантността, който се чества на 16.11.2024г., и Деня на четенето, който е на 15.11.24г.
Учениците заедно със своите учители бяха подготвили табла, послания и презентация, както и кратка игра, с които отбелязаха Деня на толерантността. Ученици от ФУЧ „Фолклор на етносите. Ромски фолклор“ с ръководител Николай Кръстев подготвиха табло с елха, което символизираше добрият човек, а под формата на игра те трябваше да я украсят с мисли какъв трябва да бъде той.
Учениците от група за Занимания по интереси „Бързи, смели, сръчни“ с ръководител Гергана Костадинова-Павлова изготвиха табла и послания за толерантността под формата на гълъби и сърца.
Учителите Гергана Костадинова-Павлова, Величка Божкова-Калоферова, Николай Кръстев и Бонка Карамитова написаха авторска приказка „ Бялото гълъбче и момчето“, която ученичката от седми клас Цвета Гешева прочете пред всички присъстващи. Учениците от прогимназиален етап бяха изработили табло с рисунки на любимите си произведения и герои, посветено на Деня на четенето. В училище бяха поканени кметът на село Искра господин Тодор Налбантов и родители , които прочетоха пред учениците своите любими литературни произведения. Нашите медиатори Фанка Йорданова и Стилиян Мирчев също взеха участие, а учениците с интерес слушаха читателите. След това с огромно желание прочитаха посланията, които сами си бяха изтеглили от кошницата с късмети, а на гостите бяха раздадени книжки с приказката „Бялото гълъбче и момчето“.
Екипът на училището изказва своите огромни благодарности на всички, които взеха участие в инициативата, и заедно с нас отбелязаха Деня на толерантността и Деня на четенето. Вярваме, че добрият пример, който получиха от вас нашите ученици, и подкрепата, която им оказахте, ще ги мотивира да бъдат отговорни и успешни личности.
Бялото гълъбче и детето
Планетата Земя е четвъртата планета от Слънчевата система. На нея има седем континента, на които има много държави. Във всяка от тях живеят хора, които се различават един от друг по своите външни белези, но са еднакви – всички те имат нужда от въздух и вода, за да живеят; имат нужда от приятели, на които да споделят хубави и лоши мигове; имат нужда да обичат и да бъдат обичани…
В една малка държава, разположена на Балканския полуостров, наречена България, в едно малко селце близо до град Пловдив живее момче на име Мусаен.
Той е различен от другите хора, защото не може да ходи, а се движи с помощта на количка.
– Колко съм тъжен и самотен…Никой не иска да си играе с мен! Моето семейство не е богато и няма възможностите на другите хора. Аз не съм лош, просто не мога да бъда като другите деца, да тичам и да играя като тях, но и аз имам мечти и чувства. Мечтая си един ден да мога да ходя – да се изправя пред света, да го обикна и опозная такъв, какъвто го видя през моите очи, а не какъвто ми го представят. Не искам хората да ме сочат с пръст, да ме съжаляват или отбягват, като ме видят в сегашното ми положение.
Докато си седеше в градината и си размишляваше на глас, до него долетя един бял гълъб, кацна на рамото му и проговори с човешки глас:
– Мило дете, какво те мъчи? Защо не ходиш на училище?
– Бяло гълъбче, душата ме боли, сърцето ми плаче, защото никой не иска да си играе с мен. Всички ме сочат с пръст, подиграват ми се и ме обиждат, защото не съм като тях и съм различен.
– Искаш ли да отидем заедно на училище? – попитало гълъбчето.
Детето се съгласило. Когато стигнали до училището, децата видели, че гълъбчето било кацнало на рамото на Мусаен. Те се зачудили защо гълъбът не бяга, а стои до него и попитали момчето как е успяло да накара този гълъб да стои на рамото му. Тогава гълъбът им казал:
– Всички вие дълго време отбягвахте Мусаен, обиждахте го, смеехте му се и не осъзнахте, че по този начин вие показахте, че сте лоши деца. Това, че Мусаен се е родил различен от вас, не го прави лош и не е причина да го отбягвате. Той също има чувства и мечти като всички вас и не е виновен, че се е родил така. Той също като вас иска да играе, да пее, да танцува, да плува и да има приятели. Погледнете го – той е едно малко дете, което много обича да помага на беззащитните хора и животни, като им дава храна. Вие не знаете, но всяка зима на мен ми оставя вода и храна,
Тогава всички осъзнаха, че Мусаен е обикновено дете и поискаха да му станат приятели. От този ден нататък всички деца си играеха с него, а той с желание ходеше на училище. Гълъбчето не ги изостави и се превърна в символ на чистата приятелска обич и доброта.
Ето защо не трябва да съдим за хората по тяхната външност, а по техните дела! Нека бъдем единни, да се подкрепяме, уважаваме, помагаме и да бъдем добри!
Автори: Гергана Костадинова-Павлова
Величка Божкова-Калоферова
Николай Кръстев
Главен редактор: Бонка Карамитова
